Осигурени лица

Основанието за осигуряване настъпва със започване извършването на трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО.

Осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно КСО продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от КСО. Самоосигуряващите се лица по КСО се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а - морските лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.

I. Задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са:

1. работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на морските лица и тези сключили трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа;

2. държавните служители по Закона за държавния служител;

3. съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;

4. военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, резервистите на активна служба и резервистите на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", по Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и по Закона за специалните разузнавателни средства, офицерите и сержантите по Закона за Националната служба за охрана, както и лицата по чл. 69, ал. 6 от КСО;

5. членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията;

6. управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон;

7. лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 5 и 7 от КСО, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;

8. кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи по Закона за съдебната власт.

ІI. Задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест /тези лица не са осигурени за безработица/ са:

1. лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, за които в съответната програма е предвидено, че не се осигуряват за безработица;

2. членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията.

IІ. Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:

1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;

Могат по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.