Данъчно задължени лица, за които не възниква задължение за предоставяне на обезпечение

28 Декември 2017

На основания ал. 8 от чл. 176в от ЗДДС не е налице задължение за предоставяне на обезпечение от данъчно задължено лице, което:

- е лицензиран складодържател по смисъла на чл. 4, т. 2 от ЗАДС, т.е. лице, което в съответствие с разпоредбите на този закон е получило лиценз да произвежда и/или складира, да получава и изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз. 

В случаите, когато лицензиран складодържател извършва доставки, вътреобщностно придобиване на течни горива или е получател на течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС в качеството му на лице - вложител в друг данъчен склад по смисъла на чл. 4, т. 3 от ЗАДС, за лицето не възниква задължение за предоставяне на обезпечение. Не възниква задължение за предоставяне на обезпечение и когато такова лице извършва доставки на течни горива извън данъчен склад. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС изключва лицензирания складодържател, в качеството му правен субект по смисъла на ЗАДС, от задължението за предоставяне на обезпечение при доставки на течни горива.;

- извършва доставки по чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 2 от ЗАДС, т.е. лице, което извършва освободени от облагане с акциз доставки на енергийни продукти, предназначени за зареждане на въздухоплавателни средства и плавателни съдове (включително за риболов), освен когато се използват за частни развлекателни полети и плаване, или извършва доставки на енергийни продукти за зареждане на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се смятат за изнасяне, с изключение на зареждане на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за частни развлекателни полети и плаване.

В случаите, когато лице, което извършва доставки по чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 2 от ЗАДС, както и облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто, вътреобщностно придобиване на течни горива които не са предназначени за потребление от лицето, или е получател на течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, за него не възниква задължение за предоставяне на обезпечение. Т.е., за да бъде лицето освободено от задължените за предоставяне на обезпечение по чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС същото следва да извършва и доставки чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 2 от ЗАДС през данъчния период, за който е приложим режима на чл. 176в от ЗДДС.;

- лице, което е изпълнило изискванията на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, само за доставките му, отчетени по реда на цитираната разпоредба, т.е. обезпечение не се дължи само за тези, доставки на течни горива, извършени от лицето, които се отчитат чрез одобрена и въведена в експлоатация електронна система с фискална памет (ЕСФП) с нивомер и за тях лицето предава данни по дистанционна връзка към НАП, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.

В случай, че данъчно задължено лице, освен доставки на течни горива, които отчита по реда на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, извършва и доставки на течни горива, които не отчита по този ред, при наличие на условията на чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС, за лицето възниква задължение за предоставяне на обезпечение за неотчетените по реда на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС доставки и за тях лицето предава данни по дистанционна връзка към НАП.

Тъй като чл. 118, ал. 6 от ЗДДС въвежда изискване освен регистриране и отчитане на продажбите на течни горива чрез ЕСФП с нивомер и допълнително задължение на лицето да предава данни по дистанционна връзка към НАП, в случай, че такива не се подават в НАП, приходната администрация уведомява лицето за това обстоятелство с цел отстраняване на проблема. За данъчния период, през който проблема не е отстранен след уведомяване от НАП, и за лицето са налице условията на чл. 176в от ЗДДС, същото не се ползва от предвиденото в ал. 8 на чл. 176в от ЗДДС освобождаване от предоставяне на обезпечение.

В случай, че лице, по отношение на което за текущия данъчен период са налице условията на чл. 176в, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗДДС и това лице е изпълнило изискванията на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС обезпечение не се дължи само за тези течни горива, предмет на извършените от това лице вътреобщностни придобивания или получените от лицето течни горива като освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, и продажбите на които са регистрирани и отчетени през ЕСФП с нивомер и за тях се предават данни по дистанционна връзка към НАП.

Не възниква задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 176в от ЗДДС и когато данъчно задължено лице осъществява внос, по смисъла на ЗДДС, на течни горива на територията на страната. При извършване на последващи облагаеми доставки със ставка на данъка 20 на сто на течните горива, предмет на вноса, когато общата стойност на тези доставки е над 25 000 лв. за съответен текущ данъчен период, лицето следва да предостави обезпечение, освен ако не попада в хипотезите на ал. 8 на чл. 176в от ЗДДС.

Не възниква задължение за предоставяне на обезпечение, когато данъчно задължено лице за съответен данъчен период закупува течни горива, които не са освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС от това лице или не са от извършено от него вътреобщностно придобиване, и тези течни горива са предназначени за потребление от лицето, например за производствена дейност, за отопление, за зареждане на собствени превозни средство и др. подобни. 

Считано от 01.01.2018 г.,  когато течните горива са за собствено потребление се освобождават  от задължение за предоставяне на обезпечение в случаите на чл. 176в,   ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС следните лица:

До създаване на публичния електронен регистър по чл. 176в, ал. 15, освобождаването от задължение за предоставяне на обезпечение от лицата по чл. 176в, ал. 14 се извършва чрез подаване на декларация в компетентната ТД на НАП в 7-дневен срок преди датата на възникване на данъчното събитие при вътреобщностно придобиване на течни горива или датата на освобождаване на течни горива за потребление по чл. 20,  ал. 2, т. 1 от ЗАДС, които са предназначени за собствено потребление (§ 40 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС, ДВ, бр. 97 от 05.12.2017 г.).

Обезпечение, предоставено от ДЗЛ, за което е отпаднало задължението за предоставяне на обезпечение по чл. 176в, ал. 1, т. 3 и за което не е налице задължение за предоставяне на обезпечение на друго основание, се усвоява по реда за принудително изпълнение, предвиден в ДОПК, при наличие на неуредени задължения на лицето за ДДС, глоби или имуществени санкции във връзка с нарушения по закона. Обезпечението или остатъкът от него след усвояването се освобождава от компетентния орган по приходите в 30-дневен срок от постъпване на искане от данъчно задълженото лице, в случаите когато в същия срок не е възложена ревизия. 

При освобождаване на обезпечението компетентният орган по приходите заличава данъчно задълженото лице от регистъра по чл. 176в, ал. 10 в деня на освобождаването (§39 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС, ДВ, бр. 97 от 05.12.2017 г.).

 

Сподели във Фейсбук Сподели в Туитър Сподели в Гугъл Печат
Създаден на: 28.12.2017
Затвори